Бизнес модели в Уеб и чаши с вода
Вчера бях лектор на семинара на BGSite. Tук Крис ме е похвалил, но аз не можах да изкажа много добре теорията си, затова ще е преразкажа тук eдната от тезите си, а именно, за уеба и за чашите с водата.
Ако приемем, че един уеб-сайт е чаша пълна с вода, то изработката на този продукт, струва 20 стотинки, в който са включени материала, изработката, намирането на водата, пълненето на водата, изстудяването й, намиране на начин на доставка до клиента.
Компанията разработила този сайт (чаша с вода), може да го продаде за 1 лев на рекламодател, който да сложи логото си на нея. Тоест компанията печели в случая 80 стотинки.
Празната чаша
Приемаме, че компанията намира начин да ви даде празна чаша, вместо горния готов продукт, дори някой компании ви дават начин да направите чашата, като разходите за това са им съответно 1 и 5 стотинки. Вие като човек, който решава какво да има в чашата можете да я направите квадратна и да я напълните с кока кола, следващия след вас, може да добави бира и т.н.
Компанията ще продаде тази чаша за 1 лев, а в най- най -лошия случай за 1.20, като печалбата би била
1.19, ако приемем идеята за максимални и минимални цени.
Каква теория предложих.
Тя не е нова, но според мен, може да се направи успешен български бизнес модел, базиран на нашите условия, в който този който прави чашата и/или налива съдържание да си раздели по точна схема тази печалба от 1.19. Всеки, който работи заслужава да яде, се казва в една българска поговорка, ако я сложим на -1 степен 
Пример?
Да вземе сайт който взема съдържание от други сайтове - примерно събира 100 блога. Този сайт прави чашата - като прави софтуер, който да събира съдържание от различни места и да ги показва в единен интерфейс. Този сайт показва реклами в различни формати, може а показва и реклами по ключови думи от съдържанието, налято от някой друг.
Компанията печели 10 000 лева от тези реклами и може да раздаде част от тях, като дивиденти на своите виртуални акционери, защото съществува само благодарение на тях и тези 10 000 лева нямаше как да бъдат спечелени, ако тези потребители ги нямаше.
Споделени отговорности
Другият бизнес модел е на споделените отговорности. Какво ще рече това? Ами много е просто сайтът казва, искаме да създадем он-лайн списание за автомобилизъм - вие пишете за любимите си марки коли, за жени, за уиски за каквото искате и в зависимост от интереса на вашия материал, ние ще разпределим печалбата с вас. Така, виртуалната редакция, печели от платформата, която е създала и от маркетинг усилията си да намери реклами (тя не прави нищо друго), а потребителите или нейните виртуални автори, не се занимават с горните дейности, а само пишат.
Въпроси
Ще се радвам да чуя мнения и идеи. Знам, че има доста фалирали такива модели, но пак казвам, че те направиха няколко грешки, които в български условия на по-ограничен пазар, могат и да не се допуснат.
[...] да не се налага да пишете препратката на ръка - кликнете тук за да видите цялата теория, но чак след края на въпроса [...]
Ще започна с това, че много се радвам да ви видя отново на линия!
Темата и сръвнението с чашата е много добро и нагледно. Трябва да се наблегне и на възможността някой да сипе сол в чая ни…. Според мен трябва да има контрол и добре справилите се потребители да получат някакво възнаграждение за идеите и труда си.
Поздрави,
Нед
Има логика в идеята ти, но погледни нещата от другата страна. когато сайтът на фирмата стане много популярен, той докарва трафик на сайтовете на всеки един от авторите, които също имат реклами там, т.е. получавайки повече трафик, те косвено вече реализират приходи и не е нужно да им се дават и допълнителни пари.
Схемата, която представяш, може да бъде взаимоизгодна и без да се плащат пари в кеш на хората, които помагат за създаването на съдържанието в общия сайт. Освен това, ако нещата са безконтролни, има опасност не само сол да ти сложат в чая, а и кетчуп или дори горчица и тогава ще стане такъв буламач, че никой няма да иска да го пие
Все пак, струва си да се поразсъждава над различните варианти. Така може и да открием верния бизнес модел.
@МайкРам: ами ако нямат сайтове? Ако става дума за съдържание, което не води към никъде другаде, а е само на сайта. тогава няма пряка полза за авторите от трафик
Според мен идеята като идея е добра, но не е лесна за реализиране. До колкото си споням имаше такива опити и то по най-простия начин, с AdSense. В социални мрежи се показват реклами с твоето ID на някакъв принцип според популярността на твоя материал. Имаше такава опция във web-bg.com. Вече липсва, явно нещо не се получава. Мисля че имаше нещо подобно с AdSense и в Свежото, но не съм много сигурен. Явно нещата не се получават. Може би, ако се работи с ограничен брой (не знам колко е броя) автори ще се получи нещо.
“@МайкРам: ами ако нямат сайтове? Ако става дума…” това е най-лесното. Или се плаща на автора на парче или се дели по някава схема печалбата от реклама. В този случай със сигурност ще се работи с ограничен брой автори, и ако има реклама ще има и автори, ако ли не, ще се разбягат след първия месец.
Ами то за това отдавна има измислна WP добавка:
http://www.ayanev.com/adsense-sharing-revenue-and-earnings-system-219/
Ще ни направиш ли пример, като пръв го вкараш в PR6 блога си, тук или някоя от другите си страници?