10.4 пиксела

Вчера бях лектор на семинара на BGSite. Tук Крис ме е похвалил, но аз не можах да изкажа много добре теорията си, затова ще е преразкажа тук eдната от тезите си, а именно, за уеба и за чашите с водата.

Ако приемем, че един уеб-сайт е чаша пълна с вода, то изработката на този продукт, струва 20 стотинки, в който са включени материала, изработката, намирането на водата, пълненето на водата, изстудяването й, намиране на начин на доставка до клиента.

Компанията разработила този сайт (чаша с вода), може да го продаде за 1 лев на рекламодател, който да сложи логото си на нея. Тоест компанията печели в случая 80 стотинки.

Празната чаша

Приемаме, че компанията намира начин да ви даде празна чаша, вместо горния готов продукт, дори някой компании ви дават начин да направите чашата, като разходите за това са им съответно 1 и 5 стотинки. Вие като човек, който решава какво да има в чашата можете да я направите квадратна и да я напълните с кока кола, следващия след вас, може да добави бира и т.н.

Компанията ще продаде тази чаша за 1 лев, а в най- най -лошия случай за 1.20, като печалбата би била

1.19, ако приемем идеята за максимални и минимални цени.

Каква теория предложих.

Тя не е нова, но според мен, може да се направи успешен български бизнес модел, базиран на нашите условия, в който този който прави чашата и/или налива съдържание да си раздели по точна схема тази печалба от 1.19. Всеки, който работи заслужава да яде, се казва в една българска поговорка, ако я сложим на -1 степен

Пример?

Да вземе сайт който взема съдържание от други сайтове - примерно събира 100 блога. Този сайт прави чашата - като прави софтуер, който да събира съдържание от различни места и да ги показва в единен интерфейс. Този сайт показва реклами в различни формати, може а показва и реклами по ключови думи от съдържанието, налято от някой друг.

Компанията печели 10 000 лева от тези реклами и може да раздаде част от тях, като дивиденти на своите виртуални акционери, защото съществува само благодарение на тях и тези 10 000 лева нямаше как да бъдат спечелени, ако тези потребители ги нямаше.

Споделени отговорности

Другият бизнес модел е на споделените отговорности. Какво ще рече това? Ами много е просто сайтът казва, искаме да създадем он-лайн списание за автомобилизъм - вие пишете за любимите си марки коли, за жени, за уиски за каквото искате и в зависимост от интереса на вашия материал, ние ще разпределим печалбата с вас. Така, виртуалната редакция, печели от платформата, която е създала и от маркетинг усилията си да намери реклами (тя не прави нищо друго), а потребителите или нейните виртуални автори, не се занимават с горните дейности, а само пишат.

Въпроси

Ще се радвам да чуя мнения и идеи. Знам, че има доста фалирали такива модели, но пак казвам, че те направиха няколко грешки, които в български условия на по-ограничен пазар, могат и да не се допуснат.

Малко ретроспекция:

WebDevMagazine се появи през 2004 година и беше доста популярно сред програмистите и хората занимаващи се с практическото създаване на уеб издание. Имахме 10 000 изтегляния само за няколко часа след пускането му, освен това имахме още към 40 000 копия на различни оф-лайн списания, което за тогава си беше добра аудитория.

+ “Списание точка ком” стана новото име на списанието, но то продължи да се издава добре.

Освен това ние в екипа, станахме организатор на първата конференция за уеб-технологии - УебТех (WebTech) , която се провежда и до сега. Доведохме в България Ричард Стролман, Дерик Ретанс, Кай Арно и още много много специалисти в една или друга област, но свързана с Уеб.

Ето тук, можете да видите старите броеве на списанието - не чак толкова професионални, но интересни и полезни. Даже имахме и рекламодатели.

+ Гордея се, че бяхме сред първите българи получили достъп до Gmail, като медиен партньор.

+ Станахме инициатори на първото уеб-училище, в което имаше записани над 5000 ученика, за което даже беше писано в Китай.

+ Станахме учредители на награда за ИТ иновации, която помагаше и популяризираше добро практики и продукти и личност, направени и създадени в България

+ Бяхме организатори на първия и последващи баркампове, които накараха хората да приемат ИТ събитията като не толкова скучни, а като място и за среща на партньори. Обществена тайна е, че на първата среща на Уеб 2.0 общността се сключиха две сделки за уеб 2.0 проекти на една добра сума.

По една или друга причина тези инициативи спряха, но в ерата на блоговете ми се искаше да продължим да се развиваме като пишем за българския уеб, за уеб 2.0, за важните неща и за идеите и за развитието им.

Как мислите, дали имаме шанс? Вашето мнение е важно за нас.